* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стояну госкье пристигна,
пет сестри и пет зетьове,
и пет ми люлкя донели.
Седнали, та па яднали,
яднали, сладко пийнали,
легнали, кротко заспали.
Проклето дете Янино,
оно е вода сакало;
они му вино давали,
гявол си вода сакаше:
- Вода, та вода студена,
студена вода, ледена!
Макя Стояну продума:
- Вдигни се, синко Стояне,
на дете вода донеси -
бело му гърло изгоре
за тая вода студена!
Стоян си макя послуша,
стана, та си отиде
на тая чешма шарена,
шарена чешма, писана,
вода да си налее.
Тамо си Стоян завари
три жени, до три вещици.
Едната беше стрина му,
двекята беше леля му,
трекята чужда чуждинка.
Съгледа го стрина му,
она му зина, продума:
- Стренин Стояне, Стояне,
Бог да убие баща ти,
баща ти, стринка, макя ти,
че са те тука пратили!
Трекята беше станала,
Стояну е очи изпила,
тънка му снага стопила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013