|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мързелива мома - мъчно се тъкат престилки
Тодорка платно тъчеше,
като тъчеше, плачеше.
- Мъчи, Тодорке, не плачи,
нито е бърдо побито,
нито е нишка скъсана -
лесно се либят ергене,
мъчно се тъкат престилки!
Викна Тодорка да плаче:
- Проклета да е майка ми,
дето ме на стан научи!
Либе й долу пристъпя,
та си Тодорка осмива:
- Мълчи, Тодорке, не кълни,
майка ти да си слушала -
га те на школо пратеше,
ти се в сокаци криеше;
сега си тъчи и кълни,
да си мислила навреме!
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 499 - "Присмива се
на либето си").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|