|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Свети Гьорги коня кове,
да обиде равно поле;
като ойде свети Гьоргиа,
та обиде равно поле,
весел ойде, илен дойде.
Стара го майкя питува:
- Фала тебе, свети Гьорге,
защо ми весел ойде,
весел ойде, илен дойде?
Свет й Гьорги казуваше:
- Леле, мале, стара мале,
да какво, че да съм весел?
Есенници изгинали,
пролетници не никнали.
Кога било на Спасовден,
свети Гьорги коня стега,
да обиде равно поле -
илен ойде, весел дойде.
Попита го стара майкя:
- Хвала, синко, свети Гьорги,
тизе гледа равно поле -
илен ойде, весел дойде.
Свет й Гьорги отговаря:
- Хвала, мале, стара мале,
нали питаш, да ти кажем -
есенници клас хвърлили,
пролетници у вретенце,
овчарите по бачии,
всичко ми поле весело,
та това съм весел дошъл.
София, кв. Връбница; инф. Вуче Ангелков (СбНУ 3/1890, с. 35,
№ 1 - "Свети Гьорги"; =СбНУ 43/1942, № 327 - "Свети Гьорги обикаля
сеитбите"; =БНТ 8/1962, с. 547-548).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|