|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Мори, Гьорги кове, ле, врана коня,
да си иде по полето, (2)
да си види берекето.
Кога ойде свети Гьорги,
свети Гьорги по полето,
кога ойде смешен и глумешен,
ку се върна илен и угрижен.
Я майка му говореше:
- Ой ти, Гьорги, добър сине,
искам нещо да те питам,
ама право да ми кажеш!
Кога ойде по полето,
кога ойде смешен и глумешен,
га са върна илен и угрижен?
А Гьорги й говореше:
- Ой ле, мале, стара мале,
кат ме питаш, ке ти кажа.
Кога ойдох по полето,
всичко беше изкласило,
кат са върнах от полето,
всичко бе изсъхнало.
Я майка му говореше:
- Ой ле, сине, мили сине,
я се помоляй на Бога
и да даде нощем роса,
нощем роса, денем слънце,
да оправя берекетя!
Склаве, Санданско; преселн. от Държаново, Любовка и Кашика, Санданско;
гергьовденска - хороводна (НПЮзБ 2, № 1009 и НПЮзБ 2, № 1009-а).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|