|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Гьоргийо, свети Гьоргийо! (2)
Рано ранил свет Гьоргия
у света млада неделя,
врана си коня подкова,
па му натура, натура
сребро плочи, злато клинци,
па стана, та си отиде,
синори да си обиде.
От тука весел отиде,
оттам се уилен върна.
Попитала го макя му:
- Оти си, сину, уилен?
- Мале ле, стара мале ле,
какво да не сам уилен -
ни е есеньо класило,
ни е пролетно начнало.
- Да-ке Бог, сину, да-ке Бог,
гергьовски ситни росици,
спасовски буйни дъждеве -
и есеньото ке класи,
и пролетното ке начне.
Шишманово, Самоковско; гергьовденска (Стоин-Самок., № 503).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|