|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Гьорги, Гьорги, свети Гьорги!
Свети Гьорги коня кове,
стара му майка диван стои,
та си пита свети Гьорги:
- Сине, сине, я мой сине,
къде сбираш и торнуваш?
- Стара мале, мила мале,
да обиграм синорине,
синорине по полено,
по полено, по дашино.
Га се ворна свети Гьорги,
стара майка Гьорги пита:
- Оти, сино, мирен ойде,
мирен ойде, сърдин дойде?
- Полено ми й изсохнало,
дашино е повехнало.
- Иди, сине, Бога моли
да ти даде отключихо,
да отключиш синьо небо,
да ми росни ситна роса,
да залее всичка свята!
- Ходих, майчо, молих му се,
ала ище вакъл овен,
вакъл овен, пъстро агне!
Широка лъка, Девинско; гергьовденска - хороводна (СбНУ 39/1934,
Стоин, № 14); дашино, дахан - поле, ливади.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|