|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Тръгнал ми е цветен Гьорги,
сутрин рано на Гергьовден,
та отиде в долна земля
да обиде сиво стадо.
На път срещна свет Ивана,
проговаря свети Иван:
- Ой те тебе, свети Гьорге,
къде с Бога път пътуваш?
Отговаря цветен Гьорги:
- Път пътувам в долна земля
да обида сиво стадо,
сиво стадо със овчари -
здраво ли са иззимили,
живо ли са изягнили!
Отговаря свети Иван:
- Ой те тебе, цветен Гьорги,
сега оттам аз си ида -
здраво бяха иззимили,
живо бяха изягнили;
от овчари много здраве -
да им пратиш земля с трева,
да им пратиш гора с листи!
Зарадва се цветен Гьорги,
та си бръкна в златни пазви,
та извади златни ключи,
та отключи небо, земля,
та им прати земля с трева
и им прати гора с листи.
Зарадваха се овчарите,
овчарите, шилегари.
Провикна се ян-кехая:
- Ой ви вази, триста души,
шилегари и овчари,
изберете триста овни,
ваклошати, каврошати,
да ги колим гергьовщина!
Цветен Гьорги отговаря:
- Не ще Гьорги триста овни,
ноло иска едно агне,
сутрин рано на Гергьовден -
с чисто сърце подарено,
с права ръка подадено!
Шипка, Казанлъшко; гергьовденска - докато мома търкаля обредна
пита през стадото преди да заколят агнето-курбан (Маринов 1/1981, с. 615); авторът
отбелязва, че текстът е своден - освен от Шипка, тук са добавени елементи и от
варианти от Козар Белене и Литаково, Ботевградско; освен това отбелязва, че по-рано
песента се пеела като коледна (бел. съст., Т.М.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|