|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Ой, хубави, цветен Гьорги!
Цветен Гьорги коня кове
във тъмнина без борина,
срещу ясна месечина,
сребро плочи, злато клинци.
Съгледа го стара майка
и на Гьоргя проговаря:
- Ой те, сине, цветен Гьорги,
защо ковеш врана коня,
къде мислиш да пътуваш?
Отговаря цветен Гьорги:
- Ой те, мале, стара майко,
ще отида да обида,
да обида росно поле,
росно поле и зелено,
та да видя зелен синор -
есенница, пролетница.
Па отиде в равно поле,
всичко му се поклонило -
ръжовете до колена,
пшеницата дор до земля,
само жито овесово
право стои и трепери...
Цветен Гьорги проговаря:
- Ой те, жито пшеничово,
мило било, свето било,
Божа служба послужило!
А ти, жито овесово,
мило било за гледане,
горко било за зобане,
служба Божа не служило!
Шипка, Казанлъшко; гергьовденска - при замесване на гергьовденския
хляб (Маринов 1/1981, с. 595).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|