* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Убави свети Гьорги=,
убави свети Гьоргийо!
Свети Гьоргия коня спрая
да си обиде полето,
полето и по синьори,
весел ойде, яден дойде.
Не смея никой да го праша,
прашала го неговата,
неговата стара макя:
- Убави свети Гьоргийо,
весел ойде, яден дойде?
- Мале ле, стара майчице,
колко ми е поле грозно -
есеньото пожълтело,
пролетното не никнало.
Макя на Гьорги думаше:
- Синко ле, свети Гьоргийо,
от Гергьовден до Спасовден
всаки ден роса зароси,
всаки ден ветър подухни,
кога дойде ден Спасовден -
есеньото клас че връли,
пролетното че вретеньи.
Гьоргия си майка послуша.
Кога дойде ден Спасовден,
свет Гьоргия коня справя,
да си обиде полето.
Яден ойде, весел дойде -
есеньото клас хвърлило,
пролетното вретенило,
ливадите за косене,
стадото е на бачия.
По пътьо Гьоргия поеше:
- Мале ле, стара майчице,
колко ми е поле арно!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014