|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Рано рани свети Гьорги,
па възседна врана коня,
да види ливадите,
ливадите и посевите.
А то било на връх деня,
на връх деня, на Гергьовден.
Па излезна из нивята.
Що да види свети Гьорги -
есенното изкласило,
изкласило и порасло,
и порасло, та станало
на коня до дизгина;
пролетното вретенило,
вретенило и израсло
на коня до колене.
Тъжен тръгна свети Гьорги,
тъжен тръгна, весел дойде.
- Излез, излез, стара майко,
да ти кажа що съм видял -
есенното изкласило,
изкласило и порасло
на коня до дизгина;
пролетното вретенило,
вретенило и израсло
на коня до колената!
Попица, Белослатинско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|