|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Свети Гьорги хоро води,
по мегдан го разлюлява,
малки моми разиграва,
невестите разлюлява,
стари хора поболява
Как го виде стара майка,
па на Гьорги отговаря:
- Хай ти тебе, синче Гьорги,
отпусни се от хорото,
па си ела у дома си,
та се качи врана коня,
да походиш по полето,
та разгледай екинето -
зимно жито изгинало,
пролетното не никнало!
Свети Гьорги ка си зачу,
отпусна се от хорото,
отиде си у дома си,
изведе си врана коня,
па се качи свети Гьорги,
та отиде по полето.
Ка го виде рамно поле,
разплака се сухо поле!
Повърна се свети Гьорги
та отиде у дома си
и зароси ситен дъждец,
та израсна зимно жито,
пролетнина изникнала,
свети Гьорги майци каза:
- Не се бой, стара мале,
зимно жито пораснало,
пролетнина изникнала.
Пазарджик (Шапкарев 1, № 28 - "Свети Гьорги и майка му").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|