* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Светий Гьорги коня яхна,
кога яхна, весел яхна,
та си пойде по полето,
да обиде орачьето,
орачьето, овчарьето,
овчарьето, коньярето.
Кога ойде светий Гьорги,
кога ойде, весел ойде.
Орачьето седят, плачат,
овчарьето седят, плачат,
коньярето седят, плачат.
Светий Гьорги весел ойде,
оттуд весел, оттам илен.
Насреща му стара майка каже:
- Светий Гьорги, мили сино,
защо толко весел ойде,
а сега ми толко илен идеш?
И он скаже на майка:
- Како да не съм илен?
Орачьето седят, плачат,
овчарьето седят, плачат,
коньярето седят, плачат -
свето поле погоряло!...
Каже: - Светий Гьорги, мили сино,
и това ли те майка учи?
Я си ойди на новата църква,
та запали седемдесет жълти свещи
и се моли на милната Бога -
да зароси тая ситна роса,
та прероси това свето поле!
Тога яхни, светий Гьоргьо, мили сино,
тога яхни коньо Дорушана,
да си ойдеш по полето,
да обидеш орачьето!
Кога ойде светий Гьорги,
орачьето орат, поят,
овчарьето пасат, поят,
конярьето пасат, поят...
Светий Гьорги весел ойде,
насреща му стара майка,
и скажуе на него:
- Оти тако илен ойде,
а сега тако весел идеш?
- Како да не съм весел -
орачьето орат, поят,
овчарьето пасат, поят,
конярьето пасат, поят...
Овците се изягнили,
кобили се изжребили,
не се знае, мамо,
кое е големо, кое е малено.
И мое коне Дорушано,
не може да изгори трева детелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014