|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Рано рани, Коледо, Коледо,
свети Гьорги, Коледо, Коледо,
коня води, оседла го,
че отиде долу й горе,
долу й горе на къшлица,
на къшлица, на гюзлища
да си види ваклушанки,
ваклушанки, бързушанки -
добре ли са презимили,
презимили, изягнили.
На път срещна ян-кехая,
ян-кехая проговаря:
- Все са добре презимили,
презимили, изягнили,
всяка овца агне води,
подвойница дор две води,
всеки овчар агне държи,
ян-кехая дор две държи,
курбан, - каже, - светим Гьорги!
Драго стана светим Гьорги,
че извади златна свирка,
златна свирка, та посвири.
Кой как зачу, постоя си,
постоя си, послуша си,
Черно море не постоя,
не постоя, не послуша.
Прокълна го свети Гьорги:
- Море, море, Черно море,
да се люшкаш и със вятър,
и със вятър, и без вятър!
Маджарово, Свиленградско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ; =Калоянов,
Анчо. Разигра се Черно море. 101 български народни песни за морето. /Съставителство
и предговор Анчо Калоянов. Варна, Изд. МС ООД, 2011, с. 30 - "Свети Гьорги
кълне Черно море").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|