|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Свети Гьорги коня кове
сребро плочи, злато клинци,
да си иде да обиде,
да обиде синорите.
Весел ойде, сърдит дойде,
а майка му отговаря:
(...)
- Слава Богу, стара мале,
нали питаш, да ти кажа!
Аз си ойдох, та обидох,
та обидох синорите,
синорето по полето -
есенното не класило,
пролетници не никнали.
Проговори стара майка:
- Слава Богу, свети Гьорги,
да-ще Господ ситна роса,
от Гергьовден до Спасовден,
ще да класят есенници,
ще да никнат пролетници!
Лесидрен, Тетевенско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|