|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Рано рани Свети Георги,
рано рани преди слънце,
че си обседна вранята коня
да обиколи ниви, посеви.
Весел ми пойде - тъжен ми дойде.
Па го попита стара му майка:
- Ой ми те тебе, свети ми Георги,
що весел пойде, па тъжен дойде?
Свети ми Георги майци отвръща:
- Мила ми мале, стара ле мале,
как да не съм толко тъжен?!
Пролетници - не никнале,
есенници - не класиле.
- Леле, Георги, свети Георги,
че и туй ли да те уча!
Я почакай от Гергьовден,
от Гергьовден до Спасовден,
да пороси ситна роса.
Сутрин роси ситна роса,
а по обед - слънце грее,
па тогава ще да видиш.
Щото майка го поучи,
туй и стори свети Георги -
че почака от Гергьовден,
от Гергьовден до Спасовден.
Кога било на Спасовден
коня яхна свети Георги -
да обиде ниви, посеви.
Тъжен пойде, весел дойде -
пролетници вретениле,
есенници изкласиле.
Камено поле, Белослатинско; гергьовденска (Иманье без довършуванье.
Фолклористичен сборник. Народно-песенното наследство на Врачанския регион. /Съст.
Йорданка Манкова. Враца, 2012, № 1.52).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|