|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Рано е ранил свет Гьоргя,
Гьорге ле, свети Гьорге ле,
синори да си обиде,
натамо весел отиде,
оттамо уилен дойде.
Майка на Гьорги говори:
- Сине Гьорге ле, Гьорге ле,
оти си толку уилен,
уилен, още угрижен?
Гьорги на макя говори:
- Мамо ле, стара мамо ле,
като погледнах на ниви,
нищо насърце не легна -
есенните изгинале,
пролетните не никнале.
- Не бой се, синко, не бой се,
ке даде Господ, ке даде
спасови буйни дъждеве,
гергьови ситни росици.
Гуцал, Самоковско; гергьовденска (Стоин-Самок., № 505).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|