* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьорги коня кове, ле,
свети Гьорги коня ко=,
коня кове дзаран рано,
дзаран рано по тевнина.
Ни я кове ка е да е,
плочи тура девет ока.
Лепа Мара воз кон стои,
та на Гьорги говореше:
- Къде стегаш добра коня,
не я ковеш ка е да е,
но я ковеш занам да е.
Свети Гьорги говореше:
- Ке си ида по полето,
по полето, по икимо,
да си вида всички иким,
есенните класат ле си,
пролетните ничат ле ми.
Па си яхна добра коня,
па си ойде по полето.
Кога видя всички иким,
всичко му се поклонило,
щото беше ситно жито,
ситно жито овесито,
оно не ке да поклони.
Свети Гьорги люто кълне:
- Нищо тебе да не яде,
само коне да те зобат!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014