* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьоргия коня кове
все от сребро и от злато,
гривата му обнизана
сребро, злато, безцен камен.
Па си стана свети Гьоргия,
та си яхна врана коня
да си обиде синора.
Се се жита преклонила:
ръжевете до колена,
пченицата дор до земи.
Свети Гьоргия говореше:
- Пченичице, белиице,
тизека, моме, най-требеш -
в църква да те уносят, -
литургия да те служат!
Гиди жито овесово,
току стои, та трепери.
Свети Гьоргия от тука си,
от тука си весел пойде,
от таде си сръден иде,
ем си иде, ем си кълне:
- Леле, Боже, мили Боже,
в църква овес не пращай,
коливо не го турайте,
в литургия не турайте -
на свинете го давайте!
Нека стои да трепери,
от земи да си закласи!
Па си стана свети Гьоргия,
та си ойде у планина.
Се се дървя наклония;
гиди дърво трепетлика,
току стои, та трепери.
Погледа го свети Гьоргия,
по път иде, люто кълне:
- Гиди дърво трепетлика,
се да стоиш, да трепериш,
нищо тизе да не родиш,
нищо от теб да не яде -
нито овци, нито кози!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014