|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свети Георги наглежда нивите и стадата
Рано рани свети Гьорги,
рано рани, по Гергьовден,
та си кова врана коня,
петалата му сребърни,
клинците му позлатени.
Възседна го свети Гьорги,
па излезе да обважда
летнините, зимниците.
Весел пойде свети Гьорги,
весел пойде, сърдит дойде.
Срещнала го стара майка,
тя на Георги проговаря:
- Ой те тебе, синко Георги,
защо, сино, весел пойде,
весел пойде, сърдит дойде?
Георги майци отговаря:
- Мари, мале, стара мале,
га ме питаш, да ти кажа.
Зимнините не класили,
летнините не никнали,
ще огладим сиромаси,
сиромаси и сираци!...
Майка Георги отговаря:
- Не грижи се, сино Георги,
да-ще Господ ситна роса,
ситна роса, Гергьовски дъжд,
ще изкласят зимнините,
ще изхраним сиромаси,
сиромаси и сираци!...
Черничево, Пловдивско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|