* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Тръгнал ми е свети Гьорги
да ми иде долу, долу,
долу, долу във Добруджа,
по къшлите, одаите,
да обиде суриите,
здраво ли са иззимили,
живо ли са изягнили.
На път срещна света Петка,
света Петка и Неделя,
те му тихо проговарят:
- Фала й Богу, свети Гьорги,
де си ярчиш врана коня?
- Ярчим си го долу, долу,
долу, долу към Добруджа,
по къшлите, одаите,
да обидем суриите,
здраво ли са иззимили,
живо ли са изягнили.
Проговарят света Петка,
света Петка и Неделя:
- Фала й Богу, свети Гьорги,
ние сега оттам идем
и ти носим добър хабер -
всичко здраво иззимило
и се живо изягнило!
Домиля на свети Гьорги
и ми запял една песен,
една песен леповита,
леповита, гласовита.
Всичко спряло и слушало,
и дървета, и камъни.
Едно дърво не е спряло,
не е спряло, ни слушало -
то се казва трепетлика.
Съгледа го свети Гьорги
и го люто прокълнало:
- Да изникнеш на зло место,
дето слана рано пада,
дето слънце ич не грее,
па да цъфнеш, да не вържеш,
що завържеш, червей да го яде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014