* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Тръгнала е Божа майка, (2)
та отводя долу, долу,
долу, долу, в долна земя,
да си търси мирна земя,
мирна земя, дафин дърво,
да си върже златна люлка,
златна люлка, полюлявка,
да залюлее Млада Бога,
Млада Бога, Самси Господ.
Кого срещна Божа майка,
кого срещна, все го пита.
Срещнала е ясно Слънце,
срещнала го й, питала го й:
- Добра среща, ясно Слънце,
га те питам, да ми кажеш!
Ти ми грееш нависоко
и ми гледаш нашироко;
не знаеш ли дека има,
дека има мирна земя,
мирна земя, дафин дърво -
да си вържа златна люлка,
златна люлка, полюлявка,
да залюлея Млада Бога,
Млада Бога, Самси Господ?
Ясно Слънце отговаря:
- Ой те тебе, Божа мале,
га ме питаш, да ти кажа,
да ти кажа, да не лъжа -
аз си грея нависоко,
и си гледам нашироко;
аз не зная дека има,
дека има мирна земя,
мирна земя, дафин дърво,
да си вържеш златна люлка,
златна люлка полюлявка,
да залюлейш Млада Бога,
Млада Бога, Самси Господ.
Я повърви по-надолу,
ти ще срещнеш ясен месец,
ти го срещни, па го питай -
той ми знае дека има,
дека има мирна земя,
мирна земя, дафин дърво,
да си вържеш златна люлка,
златна люлка полюлявка,
да залюлейш Млада Бога,
Млада Бога, Самси Господ.
Послуша го Божа майка,
повървяла й по-надолу,
та й срещнала ясен месец,
срещнала го й, питала го й:
- Добра среща, Ясен месец,
га те питам, да ми кажеш,
да ми кажеш, да не лъжеш!
Ти ми грееш деня й нощя,
деня й нощя нависоко,
и ми гледаш нашироко -
ти ми знаеш дека има,
дека има мирна земя,
мирна земя, дафин дърво,
да си вържа златна люлка,
златна люлка полюлявка,
да залюлея Млада Бога,
Млада Бога, Самси Господ!
Ясен месец отговаря:
- Ой те тебе, Божа мале,
га ме питаш, да ти кажа,
да ти кажа, да не лъжа.
Я повърви по-надолу,
ти ще найдеш мирна земя,
мирна земя, дафин дърво -
да си вържеш златна люлка,
златна люлка полюлявка!
Послуша го Божа майка,
повървяла й по-надолу,
та й найдела мирна земя,
мирна земя, дафин дърво -
вързала си златна люлка,
златна люлка полюлявка;
залюляла й Млада Бога,
залюля го и приспа го.
Де са й взело лятно пиле,
лятно пиле кукувица -
то ми кацна на дървото,
закукува, запупува.
Божа майка отговаря:
- Мълчи, мълчи, кукувице,
мълчи, мари, онемяла,
с двете очи ослепяла,
три месеца кукувала,
четвъртия онемяла -
ще събудиш Млада Бога,
Млада Бога, Самси Господ!
Кукувица отговаря:
- Ой те тебе, Божа майле,
не кукувам, не пупувам,
да събудя Млада Бога,
Млада Бога, Самси Господ;
аз кукувам, аз пупувам,
да събудя три овчаря,
три овчаря, седенкари,
седенкари, кладенчари.
Ходили са на седянка,
па са легнали, заспали -
стадото им влакум влачи,
прилвякло е три планини,
четвъртата наемнало.
Божа майка отговаря:
- Мълчи мари, кукувице,
три месеца кукувала,
четвъртия онемяла!
Това стадо не е само,
има стадо кой да варди,
кой да варди, кой да пази -
пред него е свети Петър,
свети Петър с медна гега,
сред него е свети Илия,
свети Илия с позлат пръстен;
след него е свети Иван,
свети Иван Кръстителят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014