* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Снощи сляза байном Ином,
Коладе ле, Коладе ле,
среди-нощем, полунощем,
че си отиде на момински,
на момински бели порти,
я портите затворени,
затворени, заключени.
Оттам се върна байном юйном,
че си отиде на прелези,
я прелези затрънени,
затрънени, заблъскани.
Оттам се върна байном юйном,
че си отиде на портите,
я портите отключени,
отключени, отворени,
равно дворе пометено,
пометено, изхвърлено.
Байном Ином коня отседна,
коня отседна, долу седна,
долу седна, чадър метна,
чадър метна, сън заюсна.
Байновата мила сестра
из двори ходи, чехли тропа,
чехли тропа, гривни дзвъка,
гривни дзвъка, байном буди:
- Ставай, ставай, байном Ином,
стадото ти е привлякало
през два дола у третия.
Па отговаря байном Ином:
- Няма онемей, няма оглушей,
мойто стадо не е само,
напреде му Самси Господ,
в среда му Божа майка,
на раменете му два рангела,
два рангела, два сокола.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014