 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци
Стоян си стадо разтирва
край тиха бяла Дунава
с негови медни кавали,
върла го дрямка налегна,
че се на кривак облегна,
сладка си съня той заспа.
Стресна се Стоян, събуди,
погледна долу-нагоре -
никого няма край него,
само ми една звездица,
звездица, ясна грейница.
Зорница Стоян продума:
- Стояне, ти, баш кехая,
твоето стадо превлякло
през тиха бяла Дунава,
във Влашка земя отишло!
Скалица, Ямболско; трапезна - на моабет (Джиджев 2014, № 1052).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014