* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Просветна са, Коладе ле, ясна звезда, Коладе ле,
отвъд страна бял Дунава.
То не било ясна звезда,
най е било Божа майка -
да отива да си търси,
да си търси мирна земя,
мирна земя незбогданска,
да си върже златни люлки,
златни люлки полюлейки,
да си приспи мъжка рожба,
мъжка рожба Христом чедо.
На път срещна ясно слънце.
Сбогум са се сбогували,
от сбогума селям взели.
Отговаря ясно слънце:
- Ой те тебе, Божа майко,
отде идеш, де отиваш?
Отговаря Божа майка:
- Аз отивам да си търся
мирна земя незбогданска,
да си вържа златни люлки,
златни люлки полюлейки,
да си приспа мъжка рожба,
мъжка рожба Христом чедо.
Отговаря ясно слънце:
- Върви, върви, Божа майко,
отвъд страна бял Дунава,
там ще найдеш мирна земя.
Че си тръгна Божа майка,
че отиде отвъд страна,
отвъд страна бял Дунава,
че намери мирна земя.
Че си върза златни люлки,
златни люлки полюлейки,
че си приспа мъжка рожба,
мъжка рожба Христом чедо.
Отде дойде лятно пиле,
лятно пиле кукувиче,
че си кацна с полюлейки,
че закука и забука.
Отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, лятно пиле,
не ми кукай, не ми букай,
да ми будиш мъжка рожба,
мъжка рожба Христом чедо.
Отговаря кукувиче:
- Аз не кукам да ти будя,
да ти будя мъжка рожба,
мъжка рожба Христом чедо.
Най си кукам да си будя,
да си будя на три стада,
на три стада кехаите,
че овце им прехвърлюват,
през два ръта прехвърлюват
и третия зесенчоват.
Отговаря Божа майка:
- Нека вървят, не са сами -
от левица свет Димитър,
от десница свети Гьорги,
напред върви самси Господ.
Тебе пеем, стара бабо,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти туй наздраве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014