* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Божа майка люлка прави,
на две вейки калинчови,
да люлее Млада Бога.
Кукувичка покукува,
Божа майка отромоня:
- Не кукувай, кукувичке,
да ми будиш Млада Бога!
- Не кукувам, Божа мале,
да ти будя Млада Бога,
най кукувам, Божа мале,
да разбудя два овчаря,
два овчаря, три другаря,
че им стадо превалило,
през две гори лилянови,
през три лъки Даймянови.
Божа майка отромоня:
- Ако върви, нека върви,
напред тях е свети Гьорги,
в лява ръка ведро носи,
а в десница манарчица;
застърга ще елши върше,
та ще стори нова стърга,
причета ще сиво стадо,
изводи ще прясно мляко,
за Великден, за Гергьовден,
сая вечер за Коледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014