* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

У гора има два бора,
у поле има два двора.
На дворовете седеха
свети ми Петър и Павел,
и света Мария преческа,
в ръце две свещи държеха,
две свещи като два бора.
Едната мрено гореше,
а другата ясно светеше.
Тая що мрено гореше,
това са души греховни.
Тая що ясно светеше,
това са души праведни.
Свети Петър говореше:
- Братко ле, свети Павеле,
да се сторим два просяка,
два просяка, два божяка
и да тръгнем по селата.
Редом селата да редим,
та да видим, да видим,
кой какво Бога милува,
милува, още дарува.
Па тръгнали два просяка,
два просяка, два божяка,
редом са села редили,
по селата, по махалите,
по махалите, по къщите.
Дошло реда в Петровото,
в Петровото пусто село,
в Петровата пуста къща.
Спрели три дни, три нощи.
Петревата стара макя
току шета по чардаци
и на просяци думала:
- Къде сте вие тръгнали
да просите кат божяци,
работете да се храните.
Хвърлила им кора хлеба,
що седела по полиците,
що я мишките гризали;
хвърлила им лен повесмо.
Па е тръгнал сцети Петър
у дай да иде, рай да види,
и по него стара макя.
Цвети Петър говореше:
- Я се върни, стара мамо,
ти не мож у рай да идеш,
тизе си душа греховна.
Комшиите те викат
да им кръстиш мъжко дете,
ти не идеш да кръщаваш,
да най идеш да се наядеш,
да се наядеш и напиеш.
Голи си ги кръщавала,
нищо си им не давала,
ни ризичка, ни повойче.
Па стигнали до пъклето
да заминат по влакното.
Хванали са се за нея
и други души греховни.
Таман беха на средата,
на средата на пъклето,
петревата пуста майка,
еле си е касканджика,
на другите е казала:
- Къде сте вие тръгнали,
да не сте Петре чували
и да не сте го хранили?
Скъсало се е влакното,
та паднали у пъклото,
седнал е Петре накрая,
седнал е и се разплакал.
Догледа го Исус Христос
и на Петре говореше:
- Защо плачеш, свети Петре?
А Петре му говореше:
- За моята стара макя
защо падна у пъклото,
у пъклото на дъното.
Исус Христос говореше:
- Она е много греховна,
нищо нема заслужено.
Спомняш ли си, свети Петре,
кога бехте два просяка,
тя ви хвърли лен повесмо,
кора леба тригодишна,
що седела по полици,
що я мишките гризали.
Я си вземи лен повесмо,
та направи тънък конец,
та го спусни у пъклото,
у пъклото на дъното,
да извадиш твойта майка,
с нея има и други,
и други души греховни.
Па е вземал лен повесмо,
усукал е тънък конец,
та го пуснал у пъклото,
ама конецо не стига
до дъното на пъклото.
Па му рекъл Исус Христос:
- Я оскуби от главата,
от главата до три косъма,
та да нададеш влакното.
Па оскубал от главата,
от главата до три косъма,
та си е надал влакното,
та го пуснал у пъклото.
Та се хванала майка му,
а за нея и другите.
Таман вече да излезнат,
Петревата стара майка,
еле си е касканджика,
не могла е да се страе
и па им е продумала:
- Къде сте се помъкнали,
да не сте Петре чували?
И се скъсало влакното,
та паднали у пъклото.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014