* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Стар свет Никола и свети Петър
сбор си сборуват и си говорят.
Петър му вели на свет Никола:
- Никола, брате, мой другарю,
ай ке да ойме на друга века,
на друга века, бела ламника,
бела ламника, ем ненаситна,
да й обидме нашите майки,
да й обидме нийни сърцийна,
дали ми мислят за друга века,
дал' пригледуват слепи и криви.
Тогай тръгнале и кинисали
свети Никола и свети Петър
да ходят в друга века ламника,
да й обидят нийните майки.
Петър си вързал десната ръка,
та ми се сторил криво-сакато;
Никола вързал двете си очи
и ми се сторил слепо, без очи.
Свети ми Петър напред ми ходи,
свети Никола по него върви.
Ми отидоха в Николова майка,
ми притропаха на нейни порти:
- Ой, мила бабо, ой, стара майко,
дал' ки пригледаш слепи и криви,
ние сме гладни, ние сме голи;
ако си имаш некой парталче,
дай ни и ние да се покрийме;
ако си имаш косичка конци,
дай ни, за да се призакърпиме;
дай ни и некой комаче хлебец!
Николова майка вели-говори:
- Ой, ябанджии, слепи и криви,
ветко парталче немам да дадам,
конците ошче не са предени,
брашното ошче не ми й мелено,
ойте, палайте на друга кукя!
Петър говори на свет Никола:
- Никола, брате, мой другарю,
ай ки да ойме на нашче порти,
на нашче порти при мойта майка!
И ми отишле в Петрова майка,
му притропале на нейни порти,
му притропале и му викнале:
- Ой, мила бабо, ой, стара майко,
я дай за Бога, за твоя душа
некой парталче на слепи люде,
дай ни и брашненце и малце конци,
оти сме гладни, оти сме голи!
Петрова майка му проговори:
- Ой, ябанджии, криви и слепи,
не ми се нашло нишчо на мене,
нито брашненце, нито парталче,
за да раздавам на слепи люде,
ойте, палайте на друга кукя!
Никола вели на свети Петър:
- Ай сега к' ойме на нашче порти,
конците веке са допредени,
брашното веке е домелено
и хлебот ми е доизпечено!
Ми отидоха в Николова майка
и му тропная на нейни порти:
- Ой, мила бабо, ой, стара майко,
я дай за Бога, за твоя душа
малце брашненце и малце конци,
оти сме гладни, оти сме голи!
Тогай ми извади Николова майка
косичка конци и самун хлебче,
и един партал да се облечат.
И му говорят Никола и Петър:
- Ой, мила бабо, ой, стара майко,
се що ни даде, Бог да ти даде,
Бог да ти даде у друга века -
партал да ти е сенка дебела,
конци да ти са големи моста,
хлебот да ти е за задушнина!
Напкон дойдея в Петрова майка,
му притропуват и му говорят:
- Ой, бабо, бабо, ой, стара майко,
я дай за Бога, за твоя душа
на сиромаси слепи и криви!
Ми излизела Петрова майка
и на просяци проговорила:
- Ни криви жалям, ни слепи плакам,
ни голи люде аз облечувам,
нито у Бога аз не верувам,
па и за душа хич не си давам!
И свети Петър му отговори:
- Ой, ббо, бабо, ой, стара майко,
дали ни мислиш за умирачка,
дали ни мислиш за друга века,
и какъв джувап пред Бога ке дайш!
Му проговори нейната майка:
- Ой, сиромаси, слепи и криви,
язка си имам син осветено,
син осветено, син свети Петър,
он ке се моли за моите грешки!
И сиромаси му проговорят:
- Ой, стара бабо, ой, мила майко,
он ми се молил за нейна душа,
он ми се молил и се осветил,
ти що ке дадеш за твойта душа?
Ой, бабо, бабо, ой, стара майко,
дур не ни дадиш, не ке си ойме,
дур не ни дадиш комаче хлебче,
малце брашненце и некой конец!
Му проговори Петрова майка:
- Ой, сиромаси, слепи и криви,
не ми се дава нито брашненце,
нито парталче, нито конченце,
от' не ми дава мою ми сърце!
И свети Петър му проговори:
- От' да не даваш, кога си имаш,
от' да не даваш, кога ти сакат
сакати люде, слепи и криви?
Со кои очи, со кое лице,
со каква уста ти ке изпаднеш
пред Бога на суд в царство небесно?
Я дай ни, бабо, малце брашненце
и некой конче за закърпейне,
я дай ни, оти много си грешна!
Ми се качила Петрова майка,
та ми църкнала паничка брашно,
ми църпнувала и я тресела,
за да не биде паничка пълна,
на них му дала, пишман станала...
Взела и конци, за да му даде,
не му я дала цялата коса,
зашчото ръце му се тресели,
зашчото сърце не му давало,
току му дала сал три кончийна,
да се зашият, да се закърпят...
Напкон му дала и залъче хлебче.
Тогай речея слепи и криви:
- Бог да ти прости, мила ни бабо,
Бог да ти прости, живи и умрени,
се, що ни даде, да ти се найде,
да ти се найде на друга века -
три конци да ти са до три мостове,
хлебот да ти е за задушнина!
Ка ми речея, и си летная.
Ми дошла коа, ми дошло време,
Николова майка да се разболе,
се разболела и си умрела.
И ми я взели свети ангели,
я занисале в небесно царство,
и му веляле вия сборове:
- Как си жаляла слепи и криви,
как си гледала голи и гладни,
така и сега да се радуваш
тука на арно в царство небесно!
Ми дошла коа, ми дошло време,
се разболела Петрова майка,
се разболела и си умрела.
И ми я взели църни ангели,
я занисале в църни пекол,
и му веляле вия сборове:
- Не си жалела слепи и криви,
не си гледала голи и гладни,
ти все за пекол си работала,
що си чинила, и то найдуваш -
место за тебе е църни пекол!
Ка се научил син свети Петър,
та ми отишел при Исус Христос,
паднал пред него и му се молил,
паднал пред него со жежки сълзи:
- Ой, мили Боже, Исус Христосе,
ти си жаловен, много милозлив,
я помиловай моята майка,
оти ми она много се мъчи
у жежки огън, у църни пекол!
И Исус Христос вели-говори:
- Я припалайте, я припуляйте,
что е дадела за задушница!
И свети Петър ми припалува,
ми припалюва и ми наойгья -
майка му дала до три кончиня,
и тия слаби и много куси.
И Исус Христос вели-говори:
- Вързайте конци едно за едно,
и припущайте й у църни пекол,
нека се фати с десната ръка,
да ми излезе от църни пекол!
И свети Петър вързал три конци,
и му привикал на нейна майка:
- Ой, мале, мале, стара ми майко,
ти что си дала за бела века,
то ти се найде и тука в пекол;
дали ке стигнат трите кончийня,
дали ке стигнат они до тебе,
за да се фатиш и да излезеш!
Ми се фатила Петрова майка,
ми се фатика и кинисала.
Ка ми дойдеха близко да излезе,
се закачили до трийсет грешни,
кой за ръце, кой за нозе,
за да излезат надвор со нея,
та да ми одят в царство небесно.
Ми привикала Петрова майка:
- Ни м' се държейте, ой, грешни души,
бегайте и не се за мен файкяйте,
от' син ми Петър за мен се моли,
яз си го гледах и го порастих!
Ошче сборове не му дорече,
и трите конци ми се скиная,
та ми припадна Петрова майка,
та ми припадна най-долу в пекол.
И свети Петър му проговори:
- Ой, стара майко, ой, грешна душо,
как си правила, така и найде!
Пак ходи Петър Бога да моли,
за да се смили за нейна майка.
И Исус Христос му проговори:
- Ай, ой си, Петре, на твойто место,
твойта ти майка нека се мъчи,
дур да си й прости сите грехове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014