|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Светец не пуска грешните си близки в рая
Тръгнал ми е свети Петър, Коладе ле,
свети ми Петър и Димитър, Коладе ле,
с позлатена патеричка,
с посребрена кандилница,
в рай да иде, в рай да бъде...
Отподир му се глас зачува,
подиря му вика стари тейно:
- Постой, почакай, свети Петре,
аз със тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда!
Обърна се свети Петър,
отговаря свети Петър:
- Върни се, върни, стари тейно,
и да дойдеш, място нямаш,
ти като си орал, орал,
синор си разоравал!...
Пак си тръгна свети Петър
в рай да иде, в рай да бъде.
Подир му се глас зачува,
обърна се свети Петър -
подир му вика стара му майка:
- Постой, почакай, свети Петре,
аз със тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда!
Отговаря свети Петър:
- Върни се, върни, стара майко,
и да дойдеш, място нямаш,
ти като си брашно дала,
и пепел си размесила!...
Пак си тръгна свети Петър.
Подир му се глас зачува,
подир му вика милна буля:
- Постой, почакай, свети Петре,
аз със тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда!
Отговаря свети Петър:
- Върви, върви, милна буля,
и да дойдеш, място имаш;
ти като си брашно дала,
по подсев си наддавала!...
Туй наздраве, свети Петре!
Ясътепе, дн. Ветрино, Провадийско; коледна (СбНУ 7/1892, с. 9,
№ 7).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|