* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Кинисал ми свети Петър,
да ми о'ит во рай Боже,
во рай Боже на причестна,
и по него грешна майка
му се молит да йе зе'ит.
- Чекай, чекай сине Петре,
синче Петре, и аз к' идам
во рай Боже на причестна.
И йе рече свети Петър:
- Бегай, бегай, грешна майко,
оти си ми много грешна;
ти не можеш да ми идеш
во рай Боже на причестна;
райски порти затворени,
пеколските отворени.
Кога беше, майко, млада,
ти ми беше кръчмарица;
ти иде'е сиромаси,
да ти пийет на ме'ана,
ти веле'е: "Жити душа,
жити душа, кръчмарице!
Ал' ни даваш тъкмо ока,
тъкмо ока чисто вино?"
Ти велеше: "Жими Бога,
жими Бога, Бог ми душа,
аз си давам тъкмо ока."
Не даваше тъкмо ока,
не даваше чисто вино,
тук' со вода го мешаше.
И даваше со две оки;
кот' иде'е ябанджии
сиромаси керванджии,
що си ока не знае'е,
им даваше триста драма
и виното пак со вода.
Кот' иде'е баздригяни,
им даваше тамам ока,
тамам ока чисто вино.
За то'а си, майко, грешна;
Ти ходеше честна кума,
да кръщаваш луди деца,
на деца им нищо не даваше,
та ни риза, ни кошуля,
како куми що давает,
луди деца 'и променвет.
И то'а си мнагу грешна;
и пак друго, майко, имаш,
ти имаше много стока,
на сиромаф не даваше,
сиромаго не верваше.
Елюм еден сиромашец
мошне много ти додева,
що му даде поло'ина,
поло'ина конопно по'ясмо
и начас се пишман стори:
- Що би ова я що сториф,
съта стока я издадоф
по питачи сиромаси!
И друго си, майко, грешна;
брашно назаем вземаше,
кога назот го връщаше,
полу-брашно, полу-пепел,
така назод го връщаше,
кога сольца ми вземаше,
полу-песок я мешаше.
И друго си, майко, грешна;
кога пипер да вземаше,
чисто пипер не връщаше,
герамида к' искършаше,
пипер ке го измешаше.
Пак за тебе, майко, немат
да ми 'о'иш во рай Боже.
Мила майка му се молит:
- Сине Петре, прощавай ме,
прощавай ме, измоли ме!
Свети Петър се помоли;
колко пойде край портите,
край портите на причестна
райски порти затворени,
пеколските с' отвориле.
Петре'ата грешна майка
си отиде в пеколските.
Пак се молит свети Петър
да откупит грешна майка.
Ми се сгоди поясмото,
поясмото од конопта;
йе го пущи на мила майка,
мила майка во пеколот,
да йе майка куртулисат.
Поясмото не фтасало,
си пресече русо перче,
поясмото го придало,
тук' да майка куртулисат.
И го пущи на майка си.
Колко майка се фатила,
да излезит од пеколот,
се фати'е много души
за Петре'а мила майка,
от пеколот да излегвет.
Тая пак си не дотърпи:
- Вратете се, грешни души!
Мене син ми ме изва'ат;
я со мене не ве сака.
Още речта не дорече,
ми се скина поясмото;
на дно в пекол пропаднала;
'сите души излего'е.
Тога рече свети Петър:
- А егиди, мила майко!
Како стори да си найдиш;
не сакаше рай да видиш,
рай да видиш, рай да найдиш,
во пеколот фордулщина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014