|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Светец не пуска грешните си близки в рая
Потръгнал ми й свети Илия
в рай да иде, в рай да бъде,
да раюва, да светува.
Отподир вика стар му бубаля:
- Поспри се, поспри, свети Илия,
и аз с тебе в рай да ида,
да раювам, да святувам!
Повъзпря се свети Илия,
че си заби патеричка,
накачи си кандилничка,
че си извади бяло книже,
че прочете черно слово:
- Върни се, върни, ти, стар бубальо,
в рай да идеш, място нямаш -
на нивата, кат си орал,
синора си дооравал!
Че притръгна свети Илия,
в рай да иде, да раюва.
Отподир вика мила му майка:
- Пак се възпри, свети Илия,
и аз с тебе в рай да дойда,
да раювам, да святувам!
Пак се възпря свети Илия,
че си заби патеричка,
накачи си кандилничка,
че извади бяло книже
и прочете черно слово.
- Върни се, върни, ти, стара майко,
в рай да идеш, място нямаш -
брашното си продавала,
с пясък си го примясвала!
Пак потръгна свети Илия
в рай да иде, да раюва.
Отподир викна милна му сестра.
Че се възпря свети Илия,
пак си заби патеричка,
накачи си кандилничка,
че извади бяло книже
и прочете черно слово.
- Мър, ела, ела, ти, милна сестро,
в рай да дойдеш, място имаш -
вино, кат си продавала,
през плет си го проливала!
Че я улови с дясна ръка,
че влязоха двама в рая...
Смядово, Шуменско; коледна (ИССФ 7/1931, с. 440, № 3).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|