* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Ми киниса свети Петър,
да ми ходит во рай Боже,
по него йе грешна майка,
грешна майка, грешна душа.
- Сине мой, свети Петър!
Постой, сине, почекай ме,
у рай идам, рай да видям!
Се поврати свети Петър:
- Ай од тува, грешна майко!
Не йе леко за рай Боже,
райските порти затворени,
пеколските отворени.
Дали знаеш, паметуваш,
кога бехме у бел света,
ти си беше богатница,
богатница имовита;
стока имаше преку глава,
силен гявол те силеше,
ти за Бога не даваше.
Ти дойдо'а два просяка,
ти дойдо'а во кукята,
ти свире'а од пладнина,
ти пита'а до квечера;
сърце, майко, не те жежна,
нещо милост да им сториш;
та извади корка хлебец,
що стоила три недели;
и извади лен поясмо,
им подаде за господа;
ти пак назад се поврати,
на то'а пишман се стори:
- Дейди, Боже, златен Боже!
Си я дадоф 'сета стока,
да я ядат немачници,
немачници, немтурници!
Мойте деца що ке ядат?
Дейди, майко, грешна душо!
Не ми бе'а тье просяци,
туку бе'а два ангела;
един беше свет' Илия,
а другио свети Никола.
Още малце ке те судам:
ти си беше кръстеница,
кръщаваше малки деца,
не ходеше за кръщенье,
тук ходеше за яденье,
за яденье, за пиенье.
Нищо, майко, не подаде,
ни кошульче, ни платенце,
ни платенце, ни чораби,
ни чораби, ни капица:
голи боси те чекает,
те чекает пред господа.
На господа как' ке одговориш!
Още, майче, ке те судам;
ти си беше кръчмарица,
продаваше руйно вино;
ти до'иха пътници,
пътници сиромаси,
те пращаха пътници:
- Хаи даваш, хаи вземаш?
Ти, майче, се кълнеше:
- Бог ми душа, враг ми душа!
Токмо давам, токмо вземам.
Им наполни триста драма,
триста драма бистра вода,
а сто драма чисто вино!
О ти, майко, грешна душо!
Токмо зеде, кусо даде.
Още, майко, ке те судам:
силен гявол те силеше,
заем брашно ти вземаше
от сиромаси комшии,
чисто брашно ти вземаше,
кога назад го вракяше,
полу-пепел го мешаше.
Па дойдоха на рай Боже;
напред ходи свети Петър;
вчасо дойде грешна душа;
па дойдоха на влакнен мост,
си поминал свети Петър;
току дойде грешна майка,
вчасо дойде среде моста;
ми се скина среде моста,
ми попадна на дно пекол.
Свети Петър, първи ангел
му се моли на господа,
му се моли три години,
три години и три дни:
- Ейди Боже, златен Боже!
Прости ми я моя майка,
моя майка, грешна душа!
- Ай од тува, свети Петер!
Не се прощат твоя майка,
твоя майка много грешна!
Не я прости три години,
тук' я прости на трите дни.
- Ходи од тука, свети Петер!
Просто тебе твоя майка;
да си пойдиш покрай море,
да усучиш тънка връфца,
да я пущиш у пеколот,
да се фати твоя майка,
твоя майка, грешна душа.
Тамо имат други грешни,
грешни седумдесет души,
де се държат од нейдзини поли,
нейдзини поли и ръкави,
да излезет на бели свет.
Ми отиде свети Петер,
ми отиде покрай море.
Му се фати за десна пола,
му се фати за лен поясмо,
го усука тънка връфца,
па го пущи у пеколот.
Връфцата не достигнала;
свети Петер си имаше,
си имаше русо перче,
па наддаде тънка връфца.
Глас си даде свети Петер:
- О ти, майко, грешна душо!
Те измолих од господа.
Ел' чуете, седумдесет души!
Държете се за полите,
за полите, за ръкави!
А що беше завидлива,
ток' ще виде бели света:
- Ай од тува, свински керки,
свински керки, песьи керки!
Я сум дойла свети Петра,
я сум лулала свети Петра,
вие не сте го доиле,
ни па сте го лулале!
Тогай Господ пак си дочу.
Среде връфца ми се скина,
на дно пекол ми пропадна.
- Ейди, майко, грешна душо,
дното в пекол си кердоса!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014