* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Свети Петър в рай ке пойде,
в рай ке пойде, рай да види,
грешна майка наслед него,
теком тече, сълзи рони,
сълзи рони, виком вика:
- Стой, почакай, свети Петре,
с тебе мама в рай да иде,
в рай да иде, рай да види,
Христу богу да достои.
Обърна се свети Петър,
та погледна низ негово,
низ негово десно рамо,
сълзи рони низ хубаво,
низ хубаво светло лице;
отговаря свети Петър:
- Леле варе, грешна мале,
не си сгодна в рай да идеш,
в рай да идеш, рай да видиш,
Христу богу да достоиш.
Кога бехме, мила мамо,
на бело, мамо, видело,
ние бехме чорбаджии,
чорбаджии, механджии,
дойдоха си два божеци,
засвириха, запееха
и се, мамо, помолиха
за Христово светло име.
Но ти, мамо, не ги дари,
не ги дари божа дарба,
най им даде, мила мамо,
една кора питен хлебец,
де седеше от цел месец.
С' излезоха два божеци,
ти се, мамо, попишмани,
попишмани и прокле ги:
"Бог д' убие два божеци,
че ми къща осиромашихте,
та ви дадох кора хлебец,
де кокошки да нахрана."
Зарад това, мила мале,
не си сгодна в рай да идеш,
Христу богу да достоиш,
че ти не си отделила
за своята душица,
ни па нещо си подала
за Христово светло име.
Помоли се грешна майка,
помоли се свети Петру:
- Я ми прости, свети Петре,
прости ми и приими ме
с тебе в рай Божи да ида,
Христу богу да достоя!
Прие си я свети Петър,
заведе я во рай Божи.
Три дни се е Богу молил
зарад грешната му майка,
да (я) извади от мъката.
Па си скубе от косата,
от косата едно влакно,
наставя го сос листото,
нахванаха се грешни души,
че си им е натежало
да си седят, да си горат.
Отговаря грешна майка:
- Отвъдете се, грешни души,
не сте сгодни из мъката,
из мъката д' излезете,
не сте дали вие листо,
вие листо като мене,
вечна мъка д' излезете.
Щом изрекла тая дума,
влакното се прекъснало,
та паднала грешна майкя
вов дъното на мъката!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014