|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Светец не пуска грешните си близки в рая
Разшета се, разтича се
свети Петър в рай да иде,
в рай да иде, в рай да биде.
Подир Петра баща тича,
тича, тича, гласом вика:
- Стой, почакай, синко Петре,
и аз с тебе в рай да ида,
в райда ида, в рай да бъда.
Отговаря свети Петър:
- Назад, назад, по-стар баща,
твойта душа греховита,
ти си орач орачувал,
слогищата разоравал,
пътищата разкопавал.
Тръгна Петър в рай да иде,
подир Петра майка тича,
тича, тича, гласом вика:
- Стой, почакай, синко Петре,
и аз с теб в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бъда.
Отговаря свети Петър:
- Назад, назад, стара майко,
твойта душа греховита.
Ти си баба бабувала,
малки деца кръсти дала.
Тръгна Петър в рай да иде,
подир Петра братец тича,
тича, тича, гласом века:
- Стой, почакай, братко Петре,
и аз с тебе в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бъда.
Отговаря свети Петър:
- Назад, назад, по-стар брате,
твойта душа греховита,
греховита, духовита.
Ти си овчар овчарувал,
бяло сирене продавал,
оките исик давал.
Тръгна Петър в рай да иде,
подир Петра сестра тича,
тича, тича, гласом вика:
- Стой, почакай, братко Петре,
и аз с тебе в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бъда.
Отговаря свети Петър:
- Назад, назад, мила сестро,
твойта душа греховита,
греховита, духовита.
Седенки седенкувала,
чужди хурки подприждала.
Тръгна Петър в рай да иде,
подир Петра буля тича,
тича, тича, гласом вика:
- Стой, почакай, драги Петре,
и аз с тебе в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бъда.
Отговаря свети Петър:
- Върви, върви, мила буле,
ти със мене в рай да идеш,
в ра йда идеш, в рай да бъдеш,
твойта душа духовита,
духовита, праховита.
Малки деца кърма даваш,
кърма даваш, халал даваш.
Овча могила, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ); исик - с дефицит; халал
- даром.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|