|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Светец не пуска грешните си близки в рая
Тръгнал ми е свети Петър,
със бяла медна кандилничка,
със позлатена патеричка,
да отива във рай божи.
Кат вървеше свети Петър,
глас зачува да му вика:
- Стой, почакай, свети Петре,
и аз да дойда в рай да бъда!
Че погледа свети Петър -
тичом тича стара майка.
Отговаря свети Петър:
- Ой те тебе, стара мале,
и да дойдеш, пътя имаш,
пътя имаш, място нямаш -
тежък грях си направила,
в заем брашно си вземала,
иксик си го ти връщала!
Пак си върви свети Петър,
глас зачува да му вика:
- Стой, почакай, свети Петре,
и аз да дойда, в рай да бъда!
Че погледа свети Петър -
тичом тича стари баща.
Отговаря свети Петър:
- И да дойдеш, пътя имаш,
пътя имаш, място нямаш -
чифчилик си кат млад правел,
синори си разоравал!
Кортен, Новозагорско; коледна - на Петър (Джиджев 2014, № 101;
=Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=5384> 13.06.2014;
само началото).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|