|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Светец не пуска грешните си близки в рая
Тръгнал ми е свети Петър,
в рай да иде, в рай да бъде, (2)
пред Господа кръст да тури.
Подир тече стар бабайко,
теком тече, виком вика:
- Я стой, постой, свети Петре,
и я с тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда!
- Върни се, върни, стар бабайко,
немаш пътом в рай да дойдеш,
в рай да дойдеш, в рай да бъдеш,
пред Господа кръст да туриш.
Тебе те казват стар орачин,
ти си ниви разорувал
и синори прикарувал.
Подир тече стара майка:
- Я стой, постой, свети Петре,
и я с тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда!
- Върни се, върни, стара майко,
немаш пътом в рай да дойдеш,
в рай да дойдеш, в рай да бъдеш,
тебе те казват стара кума.
Ти деца си кръщавала,
пелена, повой крап давала.
Подир тече малка сестра:
- Я стой, постой, свети Петре,
и я с тебе в рай да дойда,
в рай да дойда, в рай да бъда.
- Върви, върви, милна сестро,
ти си брашно продавала,
по шапичка наддавала.
Каваклия, Лозенградско - Турция; зап. в Лъджакьой, дн. Банево,
Бургаско; коледна - на женен син (Стоин-ИЗТр, № 64 - "Свети Петър не пуска
баща си и майка си в рая").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|