* * *

Светец не пуска грешните си близки в рая

Свети Петър рай ке пойде,
рай ке пойде рай да види,
да прошета низ парадиз.
Я со него грешна майка,
гласом вика, сълзи рони:
- Постой, сину, почекай ме,
с тебе майка pай да дойде -
Обърна се свети Петър,
та погледна грешна майка
и й рече свети Петър:
- Назад, назад, грешна майко,
за рай не си достояла,
райски порти затворени
зарад твое грешна душа.
Свети Петър майка сади:
- Не ли знаеш, паметуваш,
ага беше долна земя,
долна земя бела света,
та имаше дванайсете,
дванайсете кръщелници,
ага, майко, заман дойде,
да покръстиш малки деца,
не им даде нито руба,
нето паре за мартире.
Там те чекат голи боси,
гологлаве, грешна майко,
за рай не си достояла,
rpеx си имаш, добро немаш,
та не можеш рай да дойдеш.
Още майко да ти кажа:
- Дали знаеш или помниш,
га беше наши дома,
та си беше механджийка,
механджийка кръчмарица,
продаваше до два вина,
продаваше сос две оки,
продаваше в сиромаси,
сиромаси на комшие,
аксик ока триста драма,
сиромашки хак, майко, вземаше;
и от тамо грех си имаш,
та не можеш рай да дойдеш.
Още, майко, да ти кажа:
- Ага идеш на лозето,
та не ходиш на нашето,
ем ми ходиш на комшийско,
и от тамо грех си имаш.
Още, майко, да ти кажа:
- Сол си, майко, заемала,
сос песок го бърковаше
на комшие да го вратиш;
брашно, майко, заемаше
сос пепел го бърковаше
на комшие да го вратиш.
Воще, майко да ти кажам:
- Ага беше наше къщи,
те си беше чорбаджика,
кога дойде голо босо,
ти го, майко не облече,
кога дойде измръзнало,
ти го, майко, не огрея.
Риста Бога не пристоя,
те не можеш pай да видиш.
Дали знаеш, грешна майко,
как дойдоха два божака,
два божеци два просяка,
на нашете, майо, къщи,
две божака, две ангеле,
запросиха на нашите доми
от вутрена до пладнина,
не кайдиса твое сърце,
твоя ръка за Господ да издадеш,
ем си зимеш лен повесмо половина,
и си вземаш суха хлеба,
и си вземаш до три аспри;
веке ти се додеяха
от стоянье два божака,
на нашите, майо, двори.
Ем си вземаш лен повесмо,
не хте, майко, да го дадеш
сос твоята десна ръка,
ем ги хвърли от чардака,
от чардаче на сокака.
Какъ ги взеха два просяци,
та не беха два просяци,
ем ми беха два ангела,
хвръкнаха си на небото.
Даде Господ, разболя се
Петровата стара майка,
разболя се и погина,
де отиде на лошето,
на лошето на паклето,
тамо писка стара майка,
и си вика свети Петър:
- Иди, сину, свети Петре:
помоли се на господе,
стара майка да извадиш
од паклето, од лошото.
Повърна се свети Петър,
помоли се на господе:
- Боже мили, сполай тебе,
само боже, цар небесен,
стара майка да извадиш
от паклото од лошото.
Самси Бога продумал:
- Иди Петре, апостоле,
апостоле учениче,
земѕи, Петре, од рай Божи,
от рай Божи отключете,
та отвори парадизо,
та погледни, учениче,
що е дала тоя майка
за господе на рай Божи.
Повърна се свети Петър,
тамо взема от рай Божи отключето
та отвори райски порти
и си найде лен повесмо,
ем си найде и суха хлеба,
и си виде до три аспри.
Зело ги е свети Петър,
и е зело лен повесмо,
направило тенок конец,
та пусна на паклето,
да се хване стара майка;
не достигна тенок конец,
ем си скина свети Петър
руса коса от главата
та навърза тенок конец.
Достигнало тенок конец,
хванала се стара майка,
навървила от паклето
да излезе на видело.
Де имаше чужди души,
седумдесет греапни души
на паклото на темното,
погледнаха Петровата,
Петровата стара майка,
че навърви да излезе
от паклото на виделото.
Настапиха грешни души
по Петрова стара майка,
по нехни десни криля,
като пилци на дървото,
да излезет на видело.
Обрна се стара майка,
та продума, каскандиса:
- Назад, назад, чужди души,
свети Петър ни йе ваше чедо
и вие с мене да дойдете;
та не го сте изгледале,
изчували от малеико!
Каскандиса, позела се,
даде господ да се скаца
тенок конец во паклото,
тога падна стара майка
на паклото на деното.
Повърна се свети Петър,
та продума и заплака:
- Не си била, стара майко,
не си била ти за мене,
какъ не потра още малко,
ем се върна та продума?
Тук не ти е долна земя
да лъжеш сиромасе!
Повърна се свети Петър,
рай кердоса на ларадиз,
я майка му църно пакло,
кердоса на църно пакло на деното.
От тогай е останало,
тая песна да се пое,
да се пое и приказува.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014