|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Светец не пуска грешните си близки в рая
Тръгнал беше, Коладе ле, свети Гьорги, Коладе ле,
в рай да иде, в рай да бъде.
Тръгнал беше стар му баща,
виком вика, тичом тича:
- Ой те теб, свети Гьорги,
стой, почакай с тебе в рай да ида,
рай да ида, в рай да бъда.
- Върни се, върни, стар ми баща,
греха имаш, пътя нямаш
с мен заедно в рай да идеш,
в рай да идеш, в рай да бъдеш.
Едно си време разоравал
зелен синър, бяло жито.
Греха имаш, пътя нямаш,
с мен заедно в рай да идеш.
Пак подир вика му стара майка,
виком вика, тичом тича:
- Я стой, почакай, свети Гьорги,
и аз с теб в рай ще ида.
Отговаря свети Гьорги:
- Върни се, върни, стара ми майко,
греха имаш, пътя нямаш
с мен заедно в рай да идеш,
в рай да идеш, в рай да бъдеш.
Едно си време ак давала,
ак давала на иманяри,
на иманяри, на коледари,
ак давала, исик давала.
Греха имаш, пътя нямаш
с мен заедно в рай да бъдеш.
Най-подир вика млада сестра:
- Стой, почакай, свети Гьорги,
аз с теб в рай да ида,
в рай да ида, в рай да бъда.
Отговаря свети Гьорги:
- Върни се, върни, мила ми сестро,
греха имаш, пътя нямаш
с мен заедно в рай да идеш.
Едно си време кръщавала,
кръщавала - не давала.
Греха имаш, пътя нямаш!
Гагово, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|