|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чуден сън: Господ - чудно дърво
Заспала ми света Неделя
на бащини си равни двори,
на майчино си тънко скутле.
Като легна и сън видя.
- Какъв съм сън сънувала,
събота вечер, според неделя.
Израснало бе лично дърво
сред морето, над мосрофа.
Дълбена му бе чисто сребро,
щелбен' му бе позлатено,
листен' му бе маламено.
- Ой те тебе, света Недельо,
като си стара, тумава л' си?!
Дълбен' му бе самси Господ,
а щелбен' му всички светци,
а листен' му всички души,
всички души архангелски.
Свирачи, Ивайловградско; инф. преселн. от Коджабунар в Мала Азия;
коледна - на стара стопанка (Архив КБЛ-ВТУ); тумава - глупава.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|