|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича
Какво ми чудо станало,
чудо ми, чудо голямо,
с тази ми Цвята Нанчева,
Нанчева и чорбаджиева.
Ранила й рано в неделя,
забила черга да снове,
сновала и я събрала.
Буля на Цвята думаше:
- Я мо, Калино, Цвято льо,
бате ти, кълно, заръча,
кончето да му напоиш,
кончето й конче хранено,
хранено, неразкарвано.
Цвята буля си послуша,
изкара конче хранено,
и си кончето поведе,
и на кладенца заведe.
Кога се назад повърна,
а че се конче подплаши
и си Цвята повлече, (2)
три пъти село обиколи.
Вресово, Айтоско; хороводна (СбНУ 63/2007, № 919).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|