* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Иван на Янка думаше:
- Сестро ле, сестро Янке ле,
кончето ми е зобено,
зобено, но не е поено.
Иди, Янке, напой го!
Че влезе Янка в яхъра,
изведе конче зобено,
зобено, но не поено.
Препаса хурка през кръста,
извила синджир на ръка.
Хем върви Янка, хем преде,
хем преде Янка, хем пее.
От що се конче уплаши,
че си е Янка повлякло.
Викнала Янка да плаче
и на Ивана да вика:
- Братко ле, братко Иване,
къде си, братко, да дойдеш,
ръчица да ми отвърнеш,
от конче да ме отървеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013