|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича
Янкин брат Янка думаше:
- Я стани, сестро, я стани,
конче ми е, сестро, зобено,
зобено, непоено.
Я иди го, сестро, изкарай,
изкарай да го напоиш.
Че стана Янка, отиде,
та кончето изкара,
завърза синджир за ръка,
хем върви Янка, хем плаче.
От нещо се конче подплаши,
право се конче изправи,
а че си Янка повлече,
че викна Янка да плаче:
- Де да си, братко, да дойдеш,
да ми синджира отвържеш.
Силен, Харманлийско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|