|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича
Янкин брат Янки думаше:
Янки мо, сестро по-малка,
кончето, кончето ми е зобено,
зобено, не е поено.
Хайде да го сестро, напойш.
Че стана, че стана Янка, отиде,
изведе конче хранено.
Завърза синджир за ръка.
Хем върви, хем върви Янка, хем пее.
Ах, че се конче подплаши,
право се конче изправи.
Повлече, повлече Янка хубава.
Тогаз се Янка провикна:
Къде си, братко, да дойдеш,
синджира, синджира да ми отвържеш!
Ракита, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|