* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Бързала й Цвята, Цвете мо,
за Великден за втори ден,
сукманя "бялто корито",
престилка мармарудена,
пояса "двата гълъба",
бързала и ги направила,
и ги на дрешник метнала,
и на буля си повика:
- Мар, ела, бульо, погледай,
какво е цвете цъфнало,
бял и червен трендафил!
Буля на Цвета думаше:
- Калино Цвято, зълво льо,
не гледай, Цвято, дрехите,
най гледай, Цвято, слънцето,
слънцето трепти да зайде,
нали бате ти заръча
да му кончето наповиш,
наповиш, да го назобиш?
Цвята хи мъчно домъчня,
още хи жално дожаля.
Че влезе в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
хранено конче, аляно,
прехвърли синджир на ръка,
че го на кладенец заведе.
Извади кофа и повтори,
руса й се коса метнала,
че се кончето подплаши.
Малко га, много влякало,
три пъти село обиколи.
Никой си Цвята не видя,
нейното либе млад Стоян,
то си е Цвята видяло,
то си кончето улови.
Цвята у три дни умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013