|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра отравя болния си брат
Бре, слънце се слага, море, между две бърчини,
юнак задряма, море, между две девойки.
Едната люби, друга му се моли:
- И мене люби, гиздаво юначе!
- Бре, как да те любя, гиздава девойко,
кат си имаш четворица братя;
четворицата фрет са по-големи,
четворицата са пушкобии,
та ще си мене, мене погубят!
- Люби ме, люби, гиздаво юначе,
хад' да идеме във гора зелена,
там ще берем биле и корени,
там ще найдем змия усойница,
та ще кладем във зелен ми бардак!
Кога си дойдат мойте четри брата,
та ще хми дадем вода да си пият -
еднъж ще глътнат - глави ще приклонят,
втор път ще глътнат - душа ще предадат,
та ще се ние двамата вземеме!
Руждене (Гюреджик), Драмско - Гърция; седенкарска - през зимата
(СбНУ 50/1963, с. 143, № 42 - "От братята й се бои").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|