|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра отравя болния си брат
Снощи отидох на седенките;
въз всякой мома - все първо любе,
я пък въз мене - миличък братец!
Среща ми стои първа залюба,
подпряло се е на дрянов кривак,
накривнал калпак над черни вежди,
поронил сълзи на бяло лице.
Среща ми стои, глава ми вие,
глава ми вие - зле ми се кани.
Денината буля на Дена дума:
- И туй ли, Дено, да те науча?!
В неделя, Дено, рано да раниш,
ти да увлезеш в дълбоки мази.
Там съм видяла змия усойна,
змия усойна, змия отровна.
Да я уловиш, да я завържеш,
да я закачиш на чантията.
Там да подложиш, Денке, чашичка,
там ще да капиш капки зехирчец.
Кога бате ти вода поиска,
ти да му капнеш три капки зехир,
тогиз ти, Дено, любе ше любиш,
любе ше любиш, мил брат да нямаш!
Мартен, Русенско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|