|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра отравя болния си брат
Разболял се Мариин братец, Коладе ле,
мари, Марийо, хубава моме, Коладе ле,
лежал ми е малко, малко не много,
малко, не много - девет години,
че изгноил девет постелки,
девет постелки, девет завивки.
Па се обажда Мариин братец:
- Мари, Марийо хубава,
ти ако искаш любе да любиш,
любе да любиш, мил брат да нямаш,
трябва да раниш рано в неделя,
да вземеш метла - бръскалка,
да пометеш равното двори,
да повдигнеш дърво и камък.
Там ще намериш змия усойна,
змия усойна, змия отровна.
Та да вземеш копринен конец,
да я закачиш с копринен конец,
да я закачиш на чантията,
на чантията срещу слънце.
Да подложиш сребърна чаша,
там ще да капнат дор три капки,
дор три капки зехир пелин.
Аз ще поискам чаша вода,
да ми подадеш сребърна чашка,
да изпия зехир пелин,
да се отърва от таз пуста болест.
Ний от тука, Господ тука!
Мартен, Русенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|