|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра отравя болния си брат
- Отрови брата си, момне ле, та вземи мене!
- Отравям го, байне ле, отрова не знам.
- Аз ще ти кажа, момно льо, лесна отрова -
сей горе, горе, в честата гора,
във гора има дърво високо,
под дърво има становит камен,
под камен лежи усойна змийка.
Тя ще да пусне сини ядове,
пък ти ги сбери в ледена чаша.
Я га си дойде брат ти от нива,
брат ти от нива, брат ти от оран,
и ти му подай ледена чаша:
"Земи си, пийни, братко льо, маронско вино!"
"Пийни ти напреж, сестро льо, ти си по-малка!"
"Пийни ми, пийни, братко льо, ти си уморен,
ти си уморен, братко льо, ти си зазноен!"
Еднъжкаш пийнал братко хи,
дваж е отохнал: - Ти ле бе мене,
сестро льо, първа душманка!?
Каракоджали, Гюмюрджинско - Гърция; зап. в гр Кавакли, дн. Тополовград;
на поседелки (Стоин-ИЗТр, № 953 - "Отровила брата си"); зазноен - изпотен.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|