|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра отравя болния си брат
Мари, Ильвезо,
сен гявур къзъ!
Залюбила е
Ильвеза мома
турчин Ялия.
Та го любила
и го й мамила.
Отговаряше
турчин Ялия:
- Доста ме люби,
Ильвезо моме,
хай да се, любе,
двамка вземиме!
Отговаряше
Ильвеза мома:
- Как ще се, любе,
двама вземиме -
че яз си имам
по-голям братец,
по-стара сестра...
- Ой ми те тебе,
Ильвезо моме,
аз жъ ти кажа
лесна отрова.
В горица има
столоват камък,
под камък има
зъмя усойка.
Удари зъмя
по опашката,
тя жъ ти пусне
глотна отрова.
Отрови брат си,
та мене вземи.
Хлябово, Тополовградско; седенкарска - през зимата, на попрелка
(СбНУ 62/2009, № 1097 - "Турчин уговаря мома да отрови по-големия си брат,
за да се вземат").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|