|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра отравя болния си брат
- Мари, Марийо, хубава моме, Коладе ле,
по-драго ли ти й любе да любиш,
любе да любиш, братец да нямаш?
Че си отиде в зелена гора,
че си разрови дърво и камъни,
че си извади усойна змия,
че си разпаса сребърен колан,
че си препаса усойна змия,
че я покачи на висок чардак,
че й подложи сребърна чашка.
Слънце я пече, яда й тече,
че ми поискал Мариин браец,
че ми поискал студена вода.
Не му подала студена вода,
най му подала сребърна чашка.
Два пъти глътнал, три пъти викнал:
- Тичайте, варе, куну комшии,
че аз умирам, че аз отивам,
че аз загивам от мойта сестра!...
Божичен, Русенско; коледна - на мома (СИБ 1, № 102 - "Отровила
болния си брат, дето не й давал либе да люби - 4"; =Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=10201>
24.02.2013).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|