* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Пушка пукна из гора зелена)

Богдан майци тихом отговаря:
- Колкото съм, майко, градове обишел,
толкова са, майко, дена у година,
та ме мене, майко, болест не намери,
дома дойдох, майко, то ме болест найде.
Та е Богдан девет години лежал.
Богдан майци тихом отговаря:
- Че не ме е, майко, защо ще да умра,
но ми й, мале, за коня хранена,
че си няма, мале, кой да коня да гледа.
Майка имам, тия си е стара,
стара брата имам, далеч е забягнал,
жена имам, тия ще го гледа,
ще го гледа, ала за другого.
Но кога си умре Богдан харен юнак,
не копай го, майко, не чести гробища,
но ми го закопай на кръст, на кръстопът.
На глава му, майко, манастир изгради,
на сърце му, майко, градина загради,
в градината, майко, цвекье да посадиш,
на крака му, майко, чешма да изведеш,
край чешмата, майко, байрак да побиеш,
за байрака, майко, коня да ми свържеш!
Че ще мине, майко, царюва войска -
кой е старо, майко, в черкова да влезне,
да си се прекръсти и да си помене,
да помене, майко, Богдан харен юнак;
кой е младо в градина да влезне,
цвете да набере и да си помене,
да помене Богдан харен юнак;
кой е юнак, майко, коня да отвърже,
коня да обседне, байрак да понесе,
да помене, майко, Богдан харен юнак:
"Бог да прости, майко, тойзи харен юнак,
дето яздил, майко, тази добра коня
и е носил, майко, тойзи зелен байрак!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015